„Майчинство“, от правна гледна точка, представлява осигурителен иск. Когато той настъпи осигурената майка има право на:
Жената в майчинство няма право да работи по основния си трудов договор. Извършването на дейност по него и подаването на съответната декларация към съответната служба на НОИ води до автоматично прекратяване на „майчинството“ и изплащането на обезщетението за същото. Извършването на работа по основания трудов договор без подаване на съответната декларация е административно нарушение, което създава риск от прекратяване на майчинството със задна дата, и от понасяне на парична санкция.
Осигурената за социален риск „майчинство“ майка (обезщетението по чл. 50, ал. 1 от КСО, съответно по чл. 53 от КСО) има право да полага труд без трудово правоотношение (граждански договор), като това не е пречка за получаване на паричното обезщетение. Това крие известни рискове, като е важно гражданският договор да не прикрива трудов договор.
Във връзка с горния въпрос НОИ са публикували следното становище: Съгласно чл. 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за майчинство (за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете) имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Обезщетението за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО се изплаща за времето на ползване на съответния отпуск.
Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор), е регламентирано в чл.4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно посочените разпоредби осигуряването е само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица нямат нито задължение, нито право да се осигуряват за общо заболяване и майчинство.
Ако Вие, като осигурено за общо заболяване и майчинство лице, през времето на отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст получавате парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 от КСО, съответно по чл. 53 от КСО, полагането на труд без трудово правоотношение (граждански договор), не е пречка за получаване на паричното обезщетение.
Лицата в „майчинство“ имат право да извършват дейност по втори трудов договор в периода, в който получават обезщетение за майчинство.
В различни становище и отговори на запитвания НОИ изразява тезата, че когато едно лице, осигурено по едно правоотношение или основание за осигуряване към деня на настъпване на риска, продължава да ползва отпуск за бременност и раждане и да получава обезщетение, има право да получава паричното обезщетение и за остатъка от периода след 135-я календарен до 410 календарни дни по заявление-декларация, Приложение № 2 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО в пълен размер по това правоотношение/ основание, в случай че започне работа и по друго правоотношение/основание и не ползва отпуск по него.
Когато майка, която се е осигурявала достатъчен период от време, за да отговаря на условията за получаване на обезщетение за майчинство, започне да се осигурява като самоосигуряващо се лице, като избере да заплащана единствено задълженията си към ФОНД „ПЕНСИИ “ няма пречка да получава на паричното обезщетение по майчинство до навършване на 2-годишна възраст на детето. За този период тя ще дължи осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, за ДЗПО и за здравно осигуряване като СОЛ.
След навършване на шест месеца от детето отпускът поради бременност и раждане в размер 410 дни може да се прехвърли на бащата/осиновител на детето със съгласието на майката/осиновителка.
Същото се отнася и за отпуска за гледане на дете до 2 години, който съгласно чл. 164 ал. 3 КТ, със съгласието на майката, може да бъде прехвърлен на бащата, или на един от техните родителите, в случай че те работят по трудово правоотношение.
Член. 54.(1) от Кодекса за Социално Осигуряване, предвижда възможност за майката (осиновителката), която е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 52а (за отглеждане на дете до 410 дни), да получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 (гледане на дете до 2 годишна възраст) в следните случаи:
Настоящата статия е изготвена от адвокат Лилия Мариова Първанова.
Адвокат Първанова има повече от десет годишен опит в сферата на трудовото и осигуритлено право. Тя консултира физически и юридичекси лица по въпроси свързани с трудови и осигурително отношения, като успешно защитава интересите на своите клиенти както на ниво договорни отношения, така и в рамките на съдебен процес.
В случай че имате трудов или осигурителен въпрос можете да се свържете с адвокат Лилия Мариова Първанова чрез формата за контакт.