Правна уредба – къде да прочетем за Удостоверение А1

Правната уредба на А1 е регламентирана от правото на Европейския Съюз (ЕС) по силата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане, а именно Регламент (ЕИО) № 574/72. От 1 май 2010 г. са в сила нови координационни регламенти в областта на социалната сигурност – Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009, който установява процедурата за прилагането му.

В общия случай, според принципите, предвидени в горните нормативни актове, приложимо е правото на държавата-членка, в която лицето осъществява дейност – на трудов или граждански договор. се изпраща или извършва дейност, от която получава доход.

 

Изключение от това правило са лицата, които извършват работа по граждански договор или са краткосрочно командировани в друга държава членка. В посочените случаи лицата, които временно извършват дейност в друга държава продължават да внасят осигуровки в изпращащата държава.

Повече информация за наемането на граждани на други държави членки на трудов или граждански договор можете да откриете в темата ни – Наемане на граждани на ЕС на трудов договор. 

 Практика на НАП

В Разяснение № 20-15-103 от 11.03.2011 г. относно издаване на удостоверение А1 при командироване на работници в Германия на НАП са посочени следните задължителни условия за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава:

командированото лице трябва да е подчинено на законодателството

• на изпращащата държава поради това, че осъществява дейност като заето лице за работодателя, който го командирова;
• командироващият работодател трябва обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава;
• поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице;
• предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца;
• лицето да не е изпратено да замества друго лице;
• да са изминали поне 2 месеца от предходната командировка налицето в ЕС.

Процедура

Искане на заинтересованото лице, отправено към компетентната дирекция по електронен път или чрез лицензиран или регистриран пощенски оператор. Искането се подава по утвърден образец. Необходимо е към искането да се приложат необходимите за издаването на документа доказателства:

1. Копие от личната карта на командированото лице.
2. Копие от допълнителното споразумение
3. Копие от трудовия договор с работника/служителя, както и всички допълнителни споразумения към него.
4. Копие от договора с чуждестранната фирма, по силата на който служителят се командирова, както и легализиран превод на този договор.
5. Справка за реализирания оборот за последните 12 месеца.

*Възможно е НАП по своя преценка да изиска допълнителни документи – данни за дейността на фирмата, както и оборотна ведомост.

 

Срок за издаване

Удостоверението се издава в 30 дневен срок от получаване на искането, когато е подадено в териториално компетентната дирекция на НАП, в случай че е подадено в друга, срокът е 45 дни.

 

Резултат от процедурата

Решаващият орган издава удостоверението или постановява отказ, който подлежи на обжалване по административен и съдебен ред, като решение на административния съд.

 

Удостоверението се получава в териториалната агенция, където е подадено искането или на точен адрес, ако такъв е посочен от заинтересованото лице. Издаденият документ удостоверява, че за период не по-дълъг 24 месеца, посочен в него, лицето, командировано в друга държава- членка на ЕС остава подчинено на българското законодателство.

 

Отказ

Удостоверение А1 не представлява разрешително за работа в ЕС и отказът за издаването му не ограничава възможността работодателят да изпрати съответното наето лице да извършва работа за него на територията на друга държава-членка. По отношение на осигуряването на въпросното лице не се прилага българското законодателство. В този случай спрямо лице се прилага законодателството държава-членка, в която е изпратено.

 

Това води до възникване на определени последствия до работодателя. Според европейската правна рамка в такива случаи за работодателя от изпращащата държава възникват същите задължения, както ако седалището и адресът му на упражняване на дейност се намираха в приемащата държава.

 

*Работодателят и изпратеното лице могат да предвидят изрично, лицето да изпълнява въпросните задължения, като само внася дължимите осигурително вноски в приемащата държава.